Кралският списък на Цомбани

В Софадес на Кардица, в центъра на Тесалия, е запазен древен обичай, който се възражда в новогодишната сутрин. Нарича се “Царят на овчарите”.

Обичаят е свързан с животновъдството и начина на живот на животновъдите от древността до наши дни. Приготвял се е и се е носел от собствениците на стада на стадото им в първия ден на годината, за да мине добре времето, а също и в чест на овчарите, които са работили за тях.

В следобедните часове на предишния ден съпругата на челига (главния овчар или овцевъд) започвала да приготвя рулото. Пресява брашното, втасва кваса, слага го в таксито и го украсява с различни орнаменти. В средата прави сгъвка с овчаря, който дои овцете, кучето и животните от стадото. След това я изпичал, като същевременно приготвял и храната, която съпругът ѝ щял да занесе в обора на следващия ден.

Когато започвало да се смрачава, жената се събуждала и приготвяла храната, виното и рулото в тагари (ръчно изплетена торба). След това съпругът ѝ, челигасът, след като оседлае коня или оседлае магарето и след като окачи тагари, тръгвал към корията.

В горещината всички планински пътища били пълни с конници, които носели храна до конюшните си. Много пъти по това време валял сняг и тъй като дрехите на пътниците били бели от снега, те напомняли на Дядо Коледа. Много от тях пееха силно и тези песни звучаха като ангелски химни в тишината на обикновено снежното утро.

По същото време, когато целинадите вече тръгвали към кошарата, овчарят в нея се събуждал и запалвал огъня в колибата, за да стопли целинадите, които изстивали в студената нощ. Той подреждал пространството и слагал масата.

Изяждат целигадите заедно с други овчари, след което си разменяли пожелания за новата година и пиели ракия, за да се стоплят.

След това напускали колибата и отивали в обора, където челигасът хващал овена и след като правел кръстен знак, разчупвал рулото на четири части.

След това хранел с няколко къса овена, давал на някои овце и като излизал от кошарата, давал на овчарските кучета.

След това се връщали в колибата, сядали с кръстосани крака около огъня и отваряли храната. Но първо давали на овчаря останалата част от рулото и той пръв започвал да яде, след като всички правели кръст и си пожелавали добра година, изпълнена със здраве.

Когато се хранели, имало песни и танци.

Това пиршество и танците спирали преди обяд. Тогава разчиствали масата и оставяли рулото и останалата храна на овчаря. Преди да си тръгне, овчарят извеждал стадото на паша, за да може господарят му да го види и да се похвали.

С този древен обичай всеки челига показвал любовта си към стадото животни, както и към козовете, с които разполагал в работата си. Вярвало се е, че с пожеланията, които ще размени с овчаря, и с ритуала на сложно украсената кифла и раздаването ѝ на животните, благословията и божествената благодат на бога ще се предадат на стадото в първия ден на новата година. Те вярвали, че съзидателните сили на живота, богинята Харис, ще бъдат от полза за стадото им за добро здраве и растеж. Освен това злите духове и тъмните сили щели да бъдат отстранени от стадото за цялата нова година.

National community center “Izgrev-1930”  Bulgaria

Manisa Valiligi  Turkey

MAKGED  Turkey

DRUSTVO ZA RAZVIJANJE PROSTOVOLJNEGA DELA NOVO MESTO  Slovenia

PANEPISTIMIO THESSALIAS  Greece

info@digitalitinerants.com