Традиционно грънчарство в Доленйски регион

Грънчарството е производство на съдове за хранене и други полезни и декоративни предмети, обикновено изработени от глина или керамика. Този занаят изисква съответни знания и умения в подготовката на материалите, използването на инструменти и финес при оформянето, декорирането, полирането и изпичането на изделията.
В исторически план грънчарството може да се причисли към най-старите известни словенски занаяти, като историята му може да се проследи до ранната желязна епоха. Наред с другото, халщатската култура се характеризира с напредъка на грънчарството, а общността, живееща в Доленския регион, е била на върха по отношение на производството на керамични изделия, където основните причини могат да бъдат приписани на тяхната култура и промените в социалната структура. Въз основа на находките от този период методите им за моделиране на глината са били усъвършенствани, а самата глина е била с високо качество.

По-късно някои споменавания на керамични изделия могат да бъдат проследени до XIV век. Значението на социалното разслоение също може да обясни защо се е практикувало грънчарство; обикновено то се е избирало или като занаят, или като странично занимание.

Интересът и търсенето, а оттам и по-нататъшното развитие на грънчарството, намаляват драстично в края на XIX в. с въвеждането на калайдисаните съдове и пещите. В някои райони, особено в провинцията, грънчарството остава с по-голямо значение и след Втората световна война поради използването на пещи за изпичане на тухли.

Грънчарството е оцеляло като традиционен занаят, особено в градовете, които са били в близост до находища на глина. Тези градове са известни с богатата си и уникална история на грънчарството и с различните технологични процеси, използвани за производството на керамика. Въпреки че традициите в грънчарството се различават в отделните региони, съществуват и различия между семейните традиции, при които процесите, използвани за изработване и декориране на керамични изделия, се предават от поколение на поколение.

Що се отнася до самите грънчари, има около 15 грънчари, които все още следват традициите на своя регион и успешно предават своите знания и умения чрез курсове по грънчарство. Усилията им служат не само за популяризиране на занаята, но и за запознаване с историята и начина на живот през различните епохи. Освен въздействието върху културата, грънчарството и пазарът на тези продукти са източник на доходи за занаятчиите.

National community center “Izgrev-1930”  Bulgaria

Manisa Valiligi  Turkey

MAKGED  Turkey

DRUSTVO ZA RAZVIJANJE PROSTOVOLJNEGA DELA NOVO MESTO  Slovenia

PANEPISTIMIO THESSALIAS  Greece

info@digitalitinerants.com