Хора՛та на Транос

Великденски обичаи в село Палеомонастирос Трикала, Тесалия Транос Хорос (Великият танц)

В следобеда на Великденската неделя, след службата в църквата, на площада в селото или пред църквата, жени от всички възрасти се събират, за да започнат танца.

Всички жени от селото участват в танца, облечени в най-добрите традиционни носии. Танцът се състои от две части. В първата участваха омъжените жени, подредени не по възраст, а по времето, когато са се омъжили. Във втората част следват неомъжените момичета. Те са подредени по възраст. Най-възрастната отначало, след това по–младата, най-младата и т.н. Всички знаят възрастта на всяко момиче. Също така бащи и синове се събирали от всички околни села, сядали на склона, в боровете и търсели най-подходящото момиче, което да поискат за женитба за своя син.

Начело е най-възрастната, а зад нея в полукръгла форма следват жените и момичетата. Всички са облечени в местни носии и пеят великденски песни. Съдържанието им се отнася до физическия живот, религиозните чувства и различни социални събития. Те трябва да са весели и с бавно темпо.След всяка песен танцът спира за известно време и жените продължават със следващата песен.

Литийните шествия на иконите

Литийното шествие на иконите е важна традиция в няколко региона на Гърция. Това религиозно събитие се съчетава с важни православни християнски празници.

В село Паламонастеро Трикала, в Тесалия (Централна Гърция), този обичай се изпълнява без прекъсване през вековете.

На втория ден от Великден в църквата Агиос Димитриос, след края на Божествената литургия, вярващи от всички възрасти, които държат икони, се събират в двора на църквата. Тези, които държат иконите, застават в полукръг, а свещеникът е в центъра. Там свещеникът благославя иконите, а този който ще държи църковното знаме, се избира чрез процедура. След това тези, които държат иконите, започнват своето шествие с църковното знаме и иконата на Възкресението на Христос на чело на групата. Вярващите слизат от храма и обикалят около иконите както по главните улици на селото, така и по селата и ливадите, пеейки радостни тропари за Възкресението на Христос. По време на тази процесия селяните излизат от къщите си и застават край пътя, за да може иконата да мине покрай тях. Също така много от тях поставят малки деца на тротоара, така че тези, които държат иконите, а оттам и самите икони, да минат над тях като благословия.

Този обичай на обикаляне на иконите, чрез който се благославят както природата, така и хората, датира от гръцката древност.

В древността гърците имали навика да обикалят полетата с икона на своите богове. Тази практика се запазва и по време на Римската империя. Също така във Византийската империя и с разпространението на християнството церемонията придобива друг смисъл и продължава да се практикува. Но от този период иконите на древните богове са заменени с християнски икони.

Оцеляването на този специфичен обичай както в село Палеомонастиро в Трикала, така и в други региони на Гърция, свидетелства за връзката с миналото и за това как старите практики и обичаи оцеляват в днешната ера на цифрова глобализация.

National community center “Izgrev-1930”  Bulgaria

Manisa Valiligi  Turkey

MAKGED  Turkey

DRUSTVO ZA RAZVIJANJE PROSTOVOLJNEGA DELA NOVO MESTO  Slovenia

PANEPISTIMIO THESSALIAS  Greece

info@digitalitinerants.com