Klidonas

Терминът произлиза от гръцкия глагол “klio”, който означава да повикаш някого с приятни звуци. Той е производна дума от древния термин “клидон”, който означава божествен знак, чуване на знамение или пророчество. Името се среща още у Омир, Есхил, Херодот и Паусаний.

В Стария завет се споменава за клидон и гадателски церемонии още в периода на излизането на евреите от Египет (около 1500 г. пр. Хр.). В последните години на Римската империя обичаят се среща като поклонение на Слънцето. В християнския календар през византийския период обичаят се свързва със свети Йоан Кръстител, като най-важен пророк.

След това обичаят се включва в съвременната гръцка народна традиция и по-специално в религиозните обичаи, които съпътстват годишните сезони, и получава широко разпространение. Обичаят се изпълнява на 1 май или на 24 юни и по време на неговото изпълнение на неомъжените момичета се разкрива самоличността на бъдещия съпруг. Това е предимно женски обичай, който предоставя на момичетата възможност за неформално публично излагане чрез танци и пеене, както и за общуване с противоположния пол. Обичай на любовта с ритуал за изразяване на любовта.

Подробно описание:

В село Палаиомонастеро Трикала (Тесалия) на първи май група неомъжени момичета се събирали на централния площад на селото, като всяка от тях държала букет цветя. Сред цветята имало пръстен. Сред тях избрали най-възрастното момиче, което носело глинена урна, а останалите я украсили с цветя, гирлянди и пъстри рози. В някои райони на Западна Тесалия пръстените от букетите се прекарвали през колан, прекарвали се през верига и се закрепвали високо на дръжката на съда.

След това слагали съда, хващали се за ръце в кръг и пеели. По-голямото момиче вземало букетите, хвърляло ги в коритото, а след това го скривало в кварталната градина за 24 часа. След това устройвали танц и танцували на песни до късно. По-младите момичета се държали настрана, за да не грабнат ключа от мъжете. В някои райони пеели и песни за съдържанието на обичая.

На втория етап, след 3 дни, се събирали сутрин и най-възрастното момиче донасяло гърнето, а другите момичета нетърпеливо вземали своя букет цветя. За онази от девойките, чиито букети били отворени най-много, идвал ред да се омъжи. След това те се поръсвали с вода и казвали:

“Елате и годеница, омъжена” и отново започваха танца. След края на танца всяка девойка хвърляше букета си в канавката, в която имаше вода, за да не се загуби свежестта на цветята. След това момичетата, след като се прибирали вкъщи, измивали косите си със сапунената вода.

Накрая, с плискането на водата момичетата се опитвали да сънуват бъдещия си годеник! Те гадаели за кой младеж ще се омъжат, както и дали ще имат красива младост до настъпването на пролетта!

National community center “Izgrev-1930”  Bulgaria

Manisa Valiligi  Turkey

MAKGED  Turkey

DRUSTVO ZA RAZVIJANJE PROSTOVOLJNEGA DELA NOVO MESTO  Slovenia

PANEPISTIMIO THESSALIAS  Greece

info@digitalitinerants.com