Магията на красотата и изкуството от Народно читалище “Изгрев – 1930”.

Всички модели чорапи са различни и уникални; изплетени са чрез прилагане на древни техники. Те са възпроизведени като абсолютно същите копия на тези, изработени от древните им създатели преди стотици години. Четири поколения формират участниците в плетачната работилница. Поставените цели са следните:
–  Да се стимулира устойчивото развитие на Баничан чрез ефективно използване на богатото културно наследство, съхранената природа и човешките ресурси
–  Да се издирят, съхранят и предадат на бъдещите поколения местни занаяти чрез традиционни и иновативни подходи, както и да се стимулира интересът на младите хора към автентичния фолклор.
– Да се насърчи развитието на местния капацитет за създаване на еко и културни продукти и популяризиране на селото като привлекателно място за алтернативен и културен туризъм;
– Да се установят и поддържат трайни и ефективни партньорства със сходни местни и международни организации с цел кандидатстване за финансиране от Европейския съюз. Насърчаване на младежкия интерес към изкуството и споделянето на ресурси чрез обмен на експонати/мобилна изложба и пъзели за чорапи за най-младата аудитория. Това е иновативен подход за представяне на селото като богата мозайка от автентичност. Познаването на традициите ни дава код за разбиране не само на миналото, но и на другите и дори на самите нас. Затова древната поговорка: “Чувам и забравям, виждам и помня, правя (създавам) и разбирам” добре илюстрира идеята за запазване и разпространение на културното ни наследство. Четенето на този код създава и пресъздава нашите символи “Баничарските чорапи”. Девет чифта “възкръснаха” и ви очакват да ги откриете. Зад всеки чифт се крие кратка история или дълга притча, песен или спомен, загадка или древна мъдрост. Изработката на чорапите е изцяло ръчна – от колекцията на стената до крайния продукт: стригане на вълната, пране, избиране, предене през дългите зимни нощи, боядисване в различни цветове и накрая плетене на пет игли. Чорапите се плетат от тънка вълнена прежда, сгъната на два пласта. Чорапите изразяват широка гама от топли цветове – от червено до жълто, умело съчетани със студено преливащо се синьо. Това им придава хармония и цветово богатство, равностойни по достойнство на голямото изкуство. Плетените чорапи съдържат едни от най-старите български мотиви – с ярки, вълнуващи цветове. Огромно богатство от мотиви, а всеки мотив си има собствено име. В миналото жената е грабнала шепа идеи от ливадите. Природната дарба за красота и хармония е накарала работливите ръце на баничанките да преплетат бод по бод цветовете и красотата. Така те са изразявали своята креативност. Най-предпочитан бил модела “Котешките стъпки” – комбинация от малки квадратчета. Днес ние не живеем в друг свят – трябва да продължим живота на древните занаяти. Народните изкуства и занаяти имат своето право на живот. Така младите поколения ще се научат на нравствени добродетели.

Това е пролетен празник. Той е само за момичета и се празнува една седмица преди Великден. Смята се, че момиче, което не е участвало в празника, не може да бъде омъжено. Момичетата се събират предварително в дома на едно от тях, което са избрали за водач. Там те репетират песните си, подготвят кошници и костюми, така че в събота сутринта да обиколят селото, от къща на къща, за да пеят и благославят. Всяка домакиня очаква момичетата да дойдат и да донесат благословия за здраве и благоденствие в дома. Момичетата носят на главите си венци, окичени с пролетни цветя и върбови клонки. Те носят кошници, украсени с цветя и върбови клонки. Свирят се и се пеят обредни песни:

“Отворете големите порти, посрещнете ни!”

– “Лале се люлее на зелена поляна, не беше лале, беше дете…” и благославят къщата:

-” Бог да благослови годината в този дом ще бъде добра. Нека всички в този дом да бъдат в добро здраве.”

Стопанинът на къщата предварително е подготвил подарък за всяко момиче. В кошницата трябва да се постави едно яйце. Могат да се дадат бонбони, пари, ядки или ябълки. След това ръководителят на групата ги призовава да тръгнат, защото трябва да посетят всички домове. Домакинята е доволна и казва: – “Да сте щастливи и здрави, елате пак догодина!”.

Те напускат дома с песен и отиват в друга къща. След като обиколят цялото село, момичетата отиват до реката и пускат венците си във водата. Тази, чийто венец пръв попадне във водата, ще бъде водач през следващата година. След този ден започва подготовката за следващия празник. Събраните яйца се боядисват след пет дни – на Велики четвъртък. Това е началото на подготовката за Великден.

*Лазаруване е традиционно шествие по време на източноправославния празник Лазарева сюбота, ден преди Цветница.

Ритуалът се изпълнява от млади момичета (обикновено до 16-годишна възраст, които не са омъжени), наречени лазарки.

Традиционният фестивал на местните продукти се организира от Народно читалище “Изгрев – 1930” в село Баничан през есента, когато реколтата вече е прибрана от полето, а прочутият баничански лук е гордост за всеки дом.

В осъществяването на събитието участват местни власти, предприятия, училища, детски градини, земеделски производители, както и занаятчии, търговци, много неправителствени организации и заинтересовани страни. То се провежда не само за местната общност, но и за посетителите, които идват от цялата страна, както и за международните участници и гости. Този фестивал е първият по рода си в Югозападна България.

Основната цел на фестивала е опазването и популяризирането на баничанския лук или известния на местно ниво “воден” /сладък/ лук. Той е един от 30-те български вкуса, включени в Арката на вкуса. Друга много важна цел обаче е да се провокира загрижеността на младото поколение за опазването на околната среда, изграждането на здравословни хранителни навици и производството на биологични храни. Храната играе централна роля не само в определянето на качеството на живот на хората и народите, но и в историята, създаването и развитието на тяхната култура и идентичност. Защитата на околната среда е наш приоритет, както и опазването на биоразнообразието и насърчаването на устойчива хранителна система са ключови за смекчаване и ограничаване на изменението на климата. Нашите ежедневни избори, като се започне от това какво ядем и с какво храним другите, могат да помогнат за промяната на света и за създаването на по-добро бъдеще за идните поколения. Всички хора, независимо къде и при какви обстоятелства, трябва да имат устойчив избор на производство и потребление.

Това не е просто фестивал на храната. Той е пресечна точка между нашето местно кулинарно наследство, природните ресурси и фолклора. Заедно с различните деликатеси, приготвени по стари рецепти, на сцената се представят много художествени и фолклорни изпълнители от различни населени места. Селото се превръща в богата феерия от звуци, песни, танци и невероятно красиви носии. А накитите, пазени от векове и предавани от майка на дъщеря, носят белезите на семейната памет. Програмата включва много различни работилници и демонстрации, както следва: Щъркелова академия за най-малките; Разходка в парка за “пенсионирани” магарета, единствената по рода си на Балканите; Печене на питка; Работилница за лукови играчки и сувенири; Конкурси за луков крал и кралица и много други. За всички участници и гости е предвидена дегустация на много местни стари ястия, всеки може да си купи и отнесе вкусни занаятчийски кулинарни продукти, вкусен баничански лук, боб “линчо”, айрян, питки, баници и много други. За производителите са предвидени награди в различните категории, а удоволствието да танцувате „хоро“  заедно с местните хора  е зашеметяващо преживяване!

Празникът е пълен, когато е споделен с приятели! Ще се радваме да бъдем ваши домакини! Баничан ви очаква!

В тихата прегръдка на историята, сякаш в гнездо под Пирин и планината Ореляк, се намира село Баничан. Местните жители пазят и крият стари обичаи и ритуали. Въздухът тук е чист, а слънцето е ослепително. Баничан е пълен с приказки за нимфи, омагьосани билки и вълшебни чайове. Тук се празнува лятното слънцестоене. Празникът събира хора от близо и далеч, от различни етноси, с нашите древни практики и ритуали, като подчертава произхода и корените ни. Нашата представа за тези възкръснали от древността традиции е универсална и разбираема за всички. Постигната е феноменална промяна в социално-икономически план, а в нашите инициативи се включват и млади хора. Билките влияят на нашия духовен свят. Познанието за силите, които нашите предци са им приписвали: Дребно обичниче, тъй като са вярвали, че предизвиква обич; Здравец – за здраве; Вратигата – за връщане на доброто и отблъскване на злото и т.н., е спомен, но и възможност да опознаем света в по-голяма дълбочина, да взаимодействаме с него не само като го използваме и прилагаме, но и като част от нашата вяра, надежда и духовност. Традицията изисква знание, едва след това идва личната фантазия, а не обратното. Духовният опит, който ни вдъхва уважение, любов и отговорност към заобикалящия ни свят, е важен, защото с него променяме себе си и света около нас към добро и красиво. Това е най-вълшебният ден в годината. Как да се възползваме от четирите природни елемента – Огън, Земя, Въздух и Вода, които се срещат в изобилие тук. Заобикалящата ни среда крие своите тайни за растенията тук. Въздухът носи аромата на хилядите лечебни билки, които растат в най-слънчевата част на България. Няма по-голяма тайнствена и пречистваща сила от водата, която блика от недрата на това вълшебно място в най-магичния ден от годината. В деня преди празника водата от трите извора се излива в ново гърне или купа на девойките, която се оставя високо, за да остане там през нощта. Играе се хоро. Всеки може да участва, но трябва да остане мълчалив през цялото време. Мъжете в тези дни трябва да бъдат много внимателни и да носят билки, които ги предпазват от нимфите (много красиви девойки, които живеят в гората и излизат в тези дни, за да отвлекат земен човек). За да се предпазят от нещастие на този ден, се правят венци от цветя, които се окачват на къщата до следващата година. На венеца трябва да има галиум, бял равнец и жълт кантарион, увити в червен конец. Те се берат преди изгрев слънце, когато се вярва, че слънцето се обръща три пъти и билките са най-лековити. Прави се и голям венец от различни билки, през който хората минават за здраве. Водата, прекарала нощта под звездите, се използва от малко момиченце, облечено в народна носия, което благославя за късмет и благоденствие. Празникът продължава с много песни, танци, състезания за най-красив венец, пожелания за добро от малкото момиче и много веселие. Един ден, който осмисля идеята за общност, за предаване на традициите, за сближаване между поколенията и опознаване чрез обичаите.